Гренландия – земята на края на света
Гренландия е най-големият остров на Земята. Намира се между Северния ледовит и Атлантическия океан, а географски е част от Северна Америка. Като политика обаче, островът е обвързван с Европа и най-много с Исландия, Дания и Норвегия. Столица на островната страна е Готхоб (Нуук). Тя е самоуправляваща се провинция на Дания, получила напълно неотдавна забележителна вътрешнополитическа автономност.
Островът е открит от исландския моряк Гунбьорн към 875 година (въпреки че не слиза на брега). През 982 година исландецът с норвежки генезис Ейрик Рауда прави първото проучване на острова и го назовава Гренландия (букв. „ зелена земя “).
През 983 година в Южна Гренландия са учредени нормански (исландски) колонии, съществували до XV век. През IX век популацията на Гренландия приема християнството (през 1126 година в Гренландия е учредено първото епископство). От 1262 година до началото на XVIII в. Гренландия официално принадлежи на Норвегия (въпреки че от XIV в. контактите с гренландските колонии се приключват, а век по-късно норманското население на острова отчасти измира, отчасти се смесва с ескимосите).
През XV в. към Гренландия стартират да се движат ледници, лятното разтопяване става все по-кратковременно и към края на века на острова се установява вечна заледеност.
Второ изобретение от европейците на Гренландия е осъществено към 1500 година от португалските братя Кортириали. През 1721 година стартира колонизацията на острова от Дания. През 1744 година Дания открива държавен монопол на търговията с Гренландия. През 1814 година след разтрогването на датско-норвежката уния Гренландия остава с Дания и до 1953 година е нейна колония. През 1953 година Гренландия е оповестена за част от кралството.
През април 1940 година, откакто Дания бива окупирана от Третия райх, държавното управление на Съединени американски щати поема военната защита на острова и се основават няколко военни бази. След влизането на Дания в НАТО (4 април 1949 г.) през 1951 година е подписано ново споразумение, съгласно което двете страни обезпечават взаимна защита на острова.
Островът е открит от исландския моряк Гунбьорн към 875 година (въпреки че не слиза на брега). През 982 година исландецът с норвежки генезис Ейрик Рауда прави първото проучване на острова и го назовава Гренландия (букв. „ зелена земя “).
През 983 година в Южна Гренландия са учредени нормански (исландски) колонии, съществували до XV век. През IX век популацията на Гренландия приема християнството (през 1126 година в Гренландия е учредено първото епископство). От 1262 година до началото на XVIII в. Гренландия официално принадлежи на Норвегия (въпреки че от XIV в. контактите с гренландските колонии се приключват, а век по-късно норманското население на острова отчасти измира, отчасти се смесва с ескимосите).
През XV в. към Гренландия стартират да се движат ледници, лятното разтопяване става все по-кратковременно и към края на века на острова се установява вечна заледеност.
Второ изобретение от европейците на Гренландия е осъществено към 1500 година от португалските братя Кортириали. През 1721 година стартира колонизацията на острова от Дания. През 1744 година Дания открива държавен монопол на търговията с Гренландия. През 1814 година след разтрогването на датско-норвежката уния Гренландия остава с Дания и до 1953 година е нейна колония. През 1953 година Гренландия е оповестена за част от кралството.
През април 1940 година, откакто Дания бива окупирана от Третия райх, държавното управление на Съединени американски щати поема военната защита на острова и се основават няколко военни бази. След влизането на Дания в НАТО (4 април 1949 г.) през 1951 година е подписано ново споразумение, съгласно което двете страни обезпечават взаимна защита на острова.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ